Помислете само – колко пъти сте срещали азиатец с камера, който щрака всичко до безумие, което изниква срещу него? И колко пъти на брой сте получили челен удар от огромната “торба” на почиващ, който е спрял най-ненадейно по средата на улицата, за да погледне картата си? Ето и не дълъг лист с най-честите провинения на глупавичките туристи.

Те спират на средата на улица с доста хора и изкрават фотоапарата си, за да снимат невероятната фасада на сградата отсреща, а покрай тях се разнасят гневни клаксони. Почти същото е да се спрат на някой тротоар, за да може да кажат на минувач да ги щракне как “почиват” на съседната беседка. В случай, че се поставят на мястото на местните живущи, на които им се налага по 30 пъти на ден да щракнат туристите, щеше да им е ясно, но за съжаление не е така.

Ако трябва да бъдем честни, много летуващи забравят у дома си културното си поведение, и поради това се раждат неприятните стереотипи. Например жителите на САЩ си мислят това като им говорим за хора от Европа – бледички туристи с огромни “торби”, които удрят с нея хората около тях. Най-възпитаният начин е да оставят раницата си в някой хотел да се съхранява, ама кой да се сети?

Още едно неприятно нещо е, че хората изключително рядко се сещат да питат докато е време. Картите понякога са подвеждащи – затова едно питане постоянно би могъл да спаси положението, но по-голямата част от тези туристи си мислят, че могат да се справят съвсем сами и се предават, едва когато се озоват в някой квартал в края на града (а тогава е невероятно изнервящо и трудно да се обяснявате). Един хубав подход е да помолите на рецепцията във вашия хотел да ви начертаят карта.